Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!

Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!

Както посочих в Част 1, думи от рода на „Страхотен си!”, „Ти си чудесно дете!”, „Много добро дете си!” са безполезни похвали, а в някои случаи дори и вредни. Питате се защо? Какво лошо има в това, когато е направило нещо хубаво, детето да чуе, че е чудесно? Continue reading →

Сигурно всеки е чувал, че като похвали детето, допринася за самочувствието му. Но дали това наистина е така?

Да разгледаме следната случка:

Ани, на 11 години, е решила да зарадва майка си, като измие съдовете след вечеря. Майка й Петя е много доволна от инициативата на дъщеря си. След като момичето е приключило с миенето, майка й я целува и казва: „Прекрасна си! Какво ще правя без теб?”

Ани се усмихва, но в съзнанието й се прокрадва мисълта: „Ако не мога да измия съдовете, значи няма да съм прекрасна. Или поне майка ми няма да ме възприема така. Но не е по силите ми да ги мия всяка вечер. Значи не съм толкова прекрасна.” Continue reading →

Огладнял, 7-годишният Станислав отива в кухнята и изважда от шкафа чинията с кекса, който знае, че майка му е прибрала там. Започва да яде и след около 15 минути от кекса е останало само малко парче. Прибира чинията обратно в шкафа и се връща в стаята си.

По-късно майка му подготвя масата за вечеря. Отваря шкафа, вижда почти празната чиния и веднага разбира, че Станислав е изял кекса, защото 10-годишният му брат и баща му току-що са се прибрали. Не се стърпява и крещи на сина си: Continue reading →

Когато се замисли как да се държи с детето си, независимо на каква възраст е то, обикновено всеки родител си казва, че трябва да бъде обективен и толерантен. Да предаде на своя син или дъщеря най-добрите си познания за живота, да го научи уверено и спокойно да преодолява проблемите, пред които неизбежно ще се изправи.

Но добрите планове и намерения са едно, друго е това което става на практика.  Колко често родителят става жертва на собственото си настроение! Крещи, ядосва се, обвинява и обижда детето дори и при незначителен проблем. Например виждайки разхвърляна детската стая, казва: „Какво е това безобразие? Не си достоен и в кочина да живееш!“  След това осъзнава, че е прекалил и се опитва да се извини. Примерно така: „Извинявай, не исках да кажа това. Достоен си.“  (по д-р Хаим Гинът). Continue reading →

Всички знаем, че детството е периодът, през който се изгражда характерът на даден човек и се формират качества, които обуславят целия му по-нататъшен живот. И всеки родител желае най-доброто за своето дете. Но дали действително му дава най-доброто, дали го води по правилния път? Този въпрос стои пред всеки мислещ родител. А окончателният резултат става известен едва след като детето вече не е дете.

Реших да започна този блог, за да споделя своите виждания относно дилемите, пред които са изправени родителите при отглеждането и възпитанието на своя син или дъщеря. Надявам се да ви помогна да дарите детето си с благополучие във всички аспекти на живота.

Росица Стратиева, „Ти си Героят!“